Dimov&Tashev Law Firm

30 Май, 2012 | Предложени законодателни промени в изпълнителния процес

На 28.03.2012 г. е приет на първо четене от Народното събрание Законът за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс (ЗИД на ГПК). Предлаганите изменения са в съответствие с правото на Европейския съюз.

 

В чл. 411 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) се предвижда въвеждането на изборна подсъдност, като се дава възможност на кредитора да подаде заявление за издаване на заповед за изпълнение, както до районния съд по постоянния адрес или по седалището на длъжника, така и по местоизпълнение на задължението.

 

С оглед зачестили случаи, при които районните съдилища издават заповеди за изпълнение по чл. 410 ГПК за размери на вземанията над 25 000.00 лв. и липсата на форма на защита на длъжника чрез обжалване на така издадения недопустим съдебен акт, в чл. 413 ГПК се въвежда възможността заповедите да бъдат обжалвани и в случаите, когато са нарушени изискванията на чл. 410 ГПК.

 

В чл. 455 ГПК с цел предотвратяването на злоупотреби с права от страна на съдебния изпълнител, вносителите на законопроекта определят срок за привеждане на постъпилите суми от сметката на съдебния изпълнител по сметките на взискателя или присъединените кредитори, който срок е едноседмичен.

 

Вносителите предлагат промени и в текста на чл. 487, ал. 2 ГПК, свързани с обявлението за продан и неговото публикуване на официалния интернет сайт на районния съд по местоизпълнението, с цел законово гарантиране на публичността на обявените продажби от съдебни изпълнители.

 

Във връзка с установени слабости в регламентацията на таксите и разноските, събирани от съдебните изпълнители и анализ на статистическа информация, събирана от Министерство на правосъдието, която показва, че след 2007 г. темповете на нарастване на събираните такси от ЧСИ и ДСИ са по-бързи от темповете, с които нарастват събраните суми по изпълнителни листове, се предвиждат промени в чл. 73 ГПК. В мотивите към законопроекта вносителите твърдят, че в някои случаи начисляваните пропорционални такси достигат до повече от половината от размера на дълга, а в отделни случаи и дори го надвишават. Тези обстоятелства не могат  да се предвидят от длъжника към момента, в който задължението му е установено в годен изпълнителен титул. Досегашната уредба не е съобразена и с необходимостта от обоснованост и реципрочност на разноските по изпълнението и пряко противоречи на т. 111. 3 от Препоръка № 17 от 2003 г. на Съвета на Европа относно изпълнението на съдебни решения, според която разходите по принудителното изпълнение трябва да бъдат разумни, определени в закона и предварително известни на страните в производството. Затова в чл. 73 ГПК се предвижда процентът на пропорционалната такса по изпълнителните дела да намалява с увеличаване на интереса, като таксата не може да надвишава максималния размер, определен в тарифа, приета от Министерски съвет.  

 

В чл. 79 ГПК, с цел да не се ощетява длъжника при добросъвестно поведение, се предвижда да не се събират такси върху сумата, която длъжникът е погасил в срока за доброволно изпълнение.